Освен да знаете за какви заболявания могат да се прилагат стволови клетки, е важно да сте наясно и кой може да се възползва от такова лечение.

Съществуват два основни модела на лечение със стволови клетки: авто­лож­на употреба и алогенна употреба, като не при всички диагнози са приложими и двата вида терапия.

Тук се крие отговорът и на един от най-важните въпроси, свързани със съхранението на стволови клетки, а именно на кого могат да послужат – само на детето или на всеки друг член на семейството. Не­ряд­ко по тази тема се спекулира, като се внушава, че стволовите клетки на де­те­то мо­гат да се ползват без ограничение от братя и сестри, както и от родителите, само защото имат родствена връзка.

По същия начин се набляга на стопроцентовата съвместимост на детето със собствените му клетки, а не винаги се споменават ограниченията за автоложна употреба. Всъщ­ност пречките и ограниченията се крият не в законите, а в гените ни!

Какво означават термините автоложна и алогенна терапия?

В зависимост от произхода на стволовите клетки, използвани за лечение, различаваме два типа терапии: автоложна и алогенна.

При автоложната трансплантация стволовите клетки са предварително получени от самия пациент.

При алогеннататерапия се използват стволови клетки, получени от друг човек (донор - родственик или непознат) с достатъчна степен на тъканна съвместимост.

Какво е тъканна съвместимост и защо не можем да я заобиколим

Когато казваме, че своловите клетки, съхранени при раждането на бебето, имат шанс да се полезни за цялото семейство, не бива да пропускаме факта, че пред използването им за брат или сестра, майка или баща стои едно сериозно препятствие, което трябва да бъде преодоляно: т.нар. тъканна съвместимост.

Така както не можем свободно да преливаме кръв от един човек на друг, без да се съобразяваме с кръвногруповите маркери, защото рискуваме да предизвикаме смъртоносна реакция на несъвместимост, така и при трансплантацията на стволовите клетки от един човек на друг е необходимо да държим сметка за т.нар. HLA маркери. Те са своеобразните опознавателни знаци, по които имунната ни система разпознава своето от чуждото, като така ни предпазва непрекъснато от инфекции и ракови клетки.

Когато обаче разчитаме на чужди стволови клетки (или бъбрек, или черен дроб) да спасят живота ни, тези маркери стават огромна пречка, защото при недостатъчна степен на съвпадение имунната ни система ще атакува и унищожи присадката.

За разлика от кръвните групи, HLA маркерите са много повече на брой, като с клинично значение са 6 главни позиции, на всяка от които може да има няколко десетки различни варианти.

Това е и причината мнозина болни да чакат с месеци за откриването на съвместим донор, особено ако са представители на по-малки нации или етнически малцинства.

Какви са шансовете за достатъчна съвместимост между членовете на семейството?

Това е един от най-важните въпроси, който трябва да зададете, когато проучвате темата за съхранение на стволови клетки.

Нерядко в пространството се срещат изказвания, вкл. от представители на тъканни банки (!), че стволовите клетки, съхранени при раждането, могат да се ползват за всички останали членове на семейството. Това категорично не е вярно!

Действително законодателството и конкретните договори за фамилно съхранение на стволови клетки предвиждат възможност те да бъдат предоставени за лечение на всеки друг член на семейството. И ако човешкият закон предвижда да можем да ви дадем клетките на бебето за лечение на братче, сестриче, или дори баба, то биологичните закони на тъканната съвместимост поставят ограничения, които не можем да заобиколим, защото за записани в гените ни!

Най-просто казано, наследяваме HLA маркерите за тъканна съвместимост в два комплекта (по един от май­ка­та и един от бащата).Това означава, че винаги детето е поне 50% съместимо с всеки от биологичните си родители. Шансът за пълна съвмесимост между децата на едни и същи родители е 25%, а 100% гаранция има само и единствено при еднояйчни близнаци.

Защо тогава така разпалено ви убеждаваме в смисъла и ползите от съхранението на стволови клетки при раждането? Ето защо:

Огромното предимство на стволовите клетки, събрани при раждането, спрямо тези, получени на по-късен етап от костен мозък или други източници, е че те са имунологично незрели - т.е., техните HLA маркери все още не са експресирани напълно, или казано още по-просто, опознавателните им знаци не са докрай оформени. Това ги прави по-слабо видими за имунната система и позволява една значително по-голяма свобода при употреба.

Такива стволови клетки могат без увеличен риск да се прилагат не само при пълна HLA съвместимост но също и при 5/6 или дори при едва 4/6 съвпадащи HLA маркера - нещо, което е немислимо с клетки от костен мозък.

По този начин прагът, който трябва да се прескочи е много по-нисък, и шансовете за достатъчна съвместимост между клетките на бебето и другите членове на семейството са значително по-големи, като достигат до над 80%!

Ограничения при автоложна употреба

Въпреки, че всеки е на 100% съвместим със самия себе си, има оп­ре­делени дииагнози, при които ав­то­лож­на терапия е абсолютно не­приложима, и това са ге­нетичните заболявания. И наистина - как да „по­пра­вим“ счупеното поради грешка в ДНК, ако се опит­­ва­ме да използваме клетки на същия човек, носещи същия дефектен ген! Невъзможно е да леку­ва­ме такъв па­ци­ент със собствените му стволови клет­ки! Възможно е обаче лечение с използване на здра­­ви ство­лови клет­ки от съвместим донор, като има немалко ге­не­тич­ни заболявания на кръво­твор­ния апарат, за които има вече утвър­дени стволо­во­кле­тъчни терапии.
Извън генетичните заболявания, собствени ство­ло­ви клетки се изпозлват за много други диагнози, и осо­бе­но интензивно участват в новите разработки на регенеративната медицина.